Мат Лентър

by **Мат Лентър** Чет Апр 12, 2012 4:28 pm

Matt Lenter

If this is what madness feels like, oh, I don't want to be sane.

Мат Лентър Tumblr_lxwe6g1pFg1r1arnao2_500

(Max Irons.)

But in the end everyone shows their ugly side... oh, well, look at that - I don't have one!

Мат Лентър. Навярно в момента се чуха толкова много женски възклицания и
обожания, отправени към него. И нормално. Кое същество от женския пол не
би въздъхнало по нашия герой? Няма такова, което да не може да устои на
дяволско неземния чар на Лентър. Просто няма, колкото и да се опитвате
да ми се противопоставяте. Няма, просто няма, така че не спорете.
Доводите ви ще си останат безсмислени завинаги.
Висок, висок, но не
чак толкова, че да стърчи над останалите. И все пак неговите
забележителни 1,90 см действат като магнит за жените. А и защо не? Всяка
уважаваща себе си дама би предпочела тази височина, отколкото някой,
който ти стига до носа.... Ех, днешните мъже... Те можеха да се опишат с
две думи - пълно разочарование отвсякъде. Откъдето и да ги погледнеш,
те просто нямаха добра и хубава страна. Природата им си го връщаше, но, Мат, тебе те обича, нали?
Ох, какво говорим и ние... Ако не те ~~обичаше~~ обожаваше, то нямаше да пишем и думичка за тебе. Извинявайте, господин Лентър, моя грешка.
И така... Продължаваме.
Косата
на Лентър може да се опише с една дума, колкото и невероятно да ви се
струва. Но да, така е, тъй като тя е ЗА-БЕ-ЛЕ-ЖИ-ТЕЛ-НА. Перфектна. Във
всяко едно отношение. Мда... именно. Кестенява на цвят и стърчаща на
всички посоки, но това придава или допълва, четете го, както искате,
чара на господин Адриан. Сякаш някой новопоявил се вятър я е разрошила,
но създал такъв ефект, че просто не можеш да устоиш на гледката. И
ето... поредната въздишка от страна на жените се чу. Е, какво можем да
направим и без това....
Морскосините му очи са винаги изпитателни.
Като казваме, че са като морето, имаме предвид точно това. Арогантността
никога не изчезва от тях, но отенъкът им често се променя - понякога са
дълбоко сини, сякаш морето е пълно с вълни, друг път са бистри, а в
трети - дори воднисто зелени. Всичко зависи от настроението и емоциите, в
които нашият Дарси се намира. А погледът му, допълнен с половинчатата
усмивка, стояща винаги на лицето му, те кара да чувстваш какво ли не...

- And the Nobel Prise goes to...

- Well, hello there. I'm Matt.

Неудържим. Опасен. Интересен. Мистериозен. Съвършен. Нахален. Саркастичен.
Това
са едни от малкото думи, с които можем да опишем характера му.
Всъщност, ако искаме да изброим всичките, то тогава, дами и господа,
които четете това, ще трябва да се създаде напълно нов език. И какво
по-хубаво от това да го наречем на него? Все пак това се равнява на
по-голяма стойност, отколкото и нобеловата награда (която Адриан трябва
да получи, само защото съществува на този свят).
Самовлюбен е. При
това много. Винаги ще намери начин, за да изтъкне пред вас собствените
си качества, които, всъщност, не са малко. А и, доколкото разбрахте от
прочетеното досега, едва ли ще имат и някога край. Може да се нарече
малко суетен, но не чак дотолкова, че да се задържа пред огледалото с
часове наред.
Не вярва в любовта. Такова нещо за него не съществува.
Явлението, ако искате, така го наричайте, беше просто проява на слабост
у обикновените. А той, считайки се за специален, ги презираше. Дори и
да съществуваше анкета Обичате ли?, Лентър най-вероятно би отговорил:
- Да, себе си.
Защото това навярно бе единствената истинска любов, съществуваща за него.
Нахален
до побъркване, като същевременно това качество у него е очарователно.
Голям инат. Винаги получава на своето и през повечето време нарочно
спори с другите, само и само, за да ги изкара извън нерви.
Понякога е
и жесток до отвъд възможния предел. Може дотолкова да си играе с
жертвата, при това по най-садистичния възможен начин, съществуващ в
цялата Вселена.

We all have our little deaths...

...but this isn't one. This is only just the beginning.

Окръг 1. Лукс. Парфюмерия, бижутерия и всякакви други неща.
Металът
проблесна на лунната светлина. Адриан изпусна бръснарското ножче. Какво
беше направил? Какво беше сторил? Беше го убил, а майка му... е, баща
му си го заслужаваше, все пак. Нямаше никакво право да се меси в
животите им. Да малтретира. Беззащитни хора. Никога повече. Той
приклекна. Всичко наоколо беше в кръв. Ръцете му, големите локви, които
се разливаха по пода. Кървава баня в пълното си значение. Дори тялото на
жертвата не можеше да се познае.
Не!
Беше се превърнал в
чудовище. А дори не бе искал да го направи... отначало. Сега повече се
замисли над постъпките си. Превръщаше се като тези от арената. Дарси
прехапа устната си. Трябваше да изчезне... някак си!
А не можеше... Краката му се опитваха да тръгнат, но те не се подчиняваха. Мозъкът му не работеше.
Няколко
минути по-късно бе пред огледалото. Изкрещя и замахна към гладката му
повърхност. Стъклото се счупи и малки късчета започнаха да падат.
Всичко падаше, падаше....
Падаше.

I would bring you to your knees.

Lentur
изпъна гръб и се огледа. Така наречените Игри на глада започваха. Беше
чул от победителите на своя окръг, че са били доста... хм, интригуващи.
Защо и той да не се пробва? Все пак, оставаха му само две години, все
някога, когато доброволстваше може би, но само може би щяха да го
изберат. Ръката му премина през косата му, разрошвайки я. Хах, да, бе си
създал този навик, откакто исе помнеше. Беше се променил. Много. Този
предишен Мат не му харесваше - беше лесен за манипулиране и преди
лесно се добираха до него. А онова убийство... тръпки от удоволствие го
побиваха, като се сетеше как бе извършил всичките тези работи. При това
само с едно бръснарско ножче. Мдааа....
Но както и да е. Въпросът в момента беше:
Дали щеше наистина да участва? И да направи някакъв дебют, така да се каже?

All what you need to know...

...about who and what you are.

Ах,
камите. Колко много ги обичаше Мат. Можеше и да втълпява на другите
същества това, което той си пожелае, с помощта на чара си. И те правеха
това, което той пожелаеше... А за факта, че беше изключително
привлекателен, едва ли не Бог... е, едва ли не му беше останало друго
забавление...

by **Royal King** Чет Апр 12, 2012 4:31 pm

Одобрен си. Добре дошъл

Мат Лентър

Мат Лентър

Re: Мат Лентър